Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Средните Родопи – Древен кръстопът и безмълвен страж на религии и култури
Adventure | Публикувана на Съб Юли 17, 2010 8:28 pm
Часта от Нашата родина, разположена в източната част на Западни Родопи и обхващаща територията на Перелико - Преспански дял, Кайнадински дял, Ардински дял, Чернатица, в историко - географски аспект днес наричаме "Средни Родопи". От административно -териториална гледна точка в тази част от Родопите е разположена Смолянска област.
Археологическите проучвания в Средните Родопи започват още през 20-те години на ХХ в. (през 1921 г. в. "Родопски глас" съобщава за открити крепости в землищата на сeлата Триград и Арда) и без съмнение показват че планината, в частност територията на област Смолян, са посещавани или населявани още през епохата на ранния палеолит.
С работа "на терен" са регистрирани и изследвани трасетата на три трансродопски пътя, свързващи Вътрешна (дн. Тракийска низина) с Беломорска Тракия, използвани вероятно още през късната каменно-медна епоха (V-IV хил. пр. Хр.), и със сигурност през късната бронзова епоха (XVI-XII в. пр. Хр.). По техните главни трасета и свързващи ги разклонения са локализирани и проучени множество археологически обекти: селища, крепости, светилища, храмове, некрополи.
Тракийските презродопски пътища следват полегатите планински била, заобикалят препречващите им се върхове и слизат в речните долини, където често е имало разположени селища, предлагащи подслон и храна. Пътната мрежа е била слабо развита, пътищата следвали естественият релеф на местността, без ясно изразено пътно строителство.
Най-мощно развитие на системата от главни и локални пътища с каменна настилка е свързано с дейностите на Римската империя, която през I в. включва в пределите си и Родопите. По това време била осъществена пряка връзка през Балканският полуостров от Виндобона (дн. Виена) - Сердика (дн. София) - Филипополис (дн. Пловдив) до Бизантион (дн. Истанбул), както и от Дирахиум (дн. Драч) до Егейска Тракия и Мала Азия, път, известен като „Егнациев път” (Via Egnatia).
Предназначението на трансродопските пътища е било да се ускори и улесни обмяната на информация (съобщения), стоки и природни богатства от планината към крайбрежието на Балканите и обратно, както и да се ускори предвижването на военните части в рамките на империята. Впоследствие тези пътища се използват и поддържат от Византийската империя, Българските царства и Османската империя. Добре запазени части от тази развита пътна мрежа са изследвани в землищата на гр. Смолян, селата Гела, Момчиловци, Хвойна, както и в целият Ардински дял на Родопите.
Проследявайки трасетата на трансродопските пътища могат да се локализират множество, населени още през древността селища и крепости. Регистрирани са тракийски селища от XVI-XII в. пр. Хр. от т.нар. разпръснат тип, разположени в закътани в планината места, предимно с южно изложение, разполагащи с питейна вода, пасища и дивеч. Такива са проучените селища в землищата на селата Гела, Стойките, Момчиловци, Арда, Могилица. С присъединяването на Родопите към Римската империя, а по-късно и към Византия, започва изграждането на по-големи селищно-религиозни комплекси, но почти винаги на места, където вече има устроено поселище или светилище. Това показват и проучванията край гр. Смолян, с. Гела, с. Барутин, където неизменно при разкопки се изследват няколко културни и исторически пласта или строителни периода на един терен
Крепостното строителство в Средните Родопи, и в частност на територията на Смолянска област, датира от края на бронзовата и началото на ранната желязна епохи (XII-XI в. пр. Хр.). То е резултат от възникването на постоянни селища, чийто жители се нуждаели от подслон и закрила при военни действия, както и в резултат от нуждата да се защитават новоприсъединените територии, както и за защита на пътуващите по трансродопските пътища търговци. Общата черта на крепостите в Средните Родопи е сравнително малката им застроена площ (използват се стръмни терени и откоси), невъзможността за дълъг престой на много хора (често липсва собствен водоизточник), характерно гладко строителство (без бойни кули по външните стени).
Крепостите, изграждани през желязната епоха представляват убежища без постоянно население. Те са изградени в близост до селищата, по високите, трудно достъпни части на планината. Скалистите била, върхове и скални откоси са използвани като естествена защита. Градежът се е осъществявал с материали намиращи се на самия обект – камъни и дървета, като зидарията на крепостните стени е суха, двулицева с пълнеж от кал, суха трева и дребни камъни. Тъй като този тип градеж не позволява издигането на високи стени над каменния зид се е издигала дървена ограда (палисада). От такъв тип са крепостите „Заград”, „Аетос”, „Подвисос”, „Кечикая”. Въпреки че са разположени на различни пътища и са доста отдалечени една от друга, тези крепости са изградени на места осигуряващи визуален (директен или чрез дим) контакт на поне две крепости, което дава възможност за ранно предупреждаване за опасност.
Римската империя почти не строи крепости в Средните Родопи тъй като планината е във вътрешността на държавата през този период, а при изграждането на фортификационната система на Византия (през който период Родопите са погранична за империята територия), са използвани и надстроявани съществуващите тракийски крепости (напр. крепостите при селата Беден, Подвис, гр. Рудозем).
Заедно с развитието на селищното и военно строителство в Средните Родопи, процъфтява и градежът на обекти от култово-религиозен характер. Свидетелства за тракийски светилища на територията на днешна Смолянска област, има още от каменно-медната епоха (V-IV хил. пр. Хр.). Светилищата на древните траки са на места, където според тях се осъществява връзката между човешкия и божествения свят, т.е. на „върха на земята”, или в центъра на обиталището на дадена общност, през където минава оста земя-небе. Често за осъществяване на тази връзка са били изграждани могилообразни възвишения. От такъв тип са светилищата в м. Турлука край гр. Смолян, на вр. Ком, при селата Гела и Стойките.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Погребалната практика на древните траки била свързана с изграждането на множество могилни натрупвания и отразява представата на траките за устройството на света, както и вярванията в преминаването на човешката душа в божествения свят. Изграждането на такива могилни насипи съпътства живота на траките още от XVI в. пр. Хр., чак до IV в. сл. Хр., когато Византия посява в Средните Родопи семето на християнството. Характерни такива комплекси са тези в района Гела - Солища - Стикъл, с.Стража, гр. Смолян, района Хвойна - Павелско, с.Момчиловци.
С присъединяването на Средните Родопи към Византийската империя (IV в.) започва разпространяването и на християнството. Това е свързано с изграждането на култово-религиозни християнски храмове, манастирски комплекси и базилики на територията на днешна Смолянска област, доста преди достигането на ценностите на християнството до централна Европа. Пример за това са трикорабните базилики от елински тип открити при разкопки в замлището на гр. Смолян и селата Гела и Беден, датирани от началото на IV в.
В заключение, спокойно можем да кажем че разходката в хладните сенки на старите римски пътища в Средните Родопи е една своеобразна разходка през векове, хорски съдби и религиозни вярвания, съпътствали живота и бита на хора от различни времена, раси и религии.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
