Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Фиордите западно от Пиктън - слабозаселени и с безброй места за свободно къмпиране. Купете си провизии от града.
Фотограф: Слави Стоев
От часовете по география запомних, че Нова Зеландия е най-отдалечена от България. Оказа се, че не е точно така (Великденските острови я бият по този показател), но оттогава ми остана натрапчивото желание да я посетя. Около 25 години по-късно и след 26 часа във въздуха стигнах до нея.
Гейзерът Похуто около Роторуа.
Обиколих с приятели голяма част от южния остров и няколко точки от северния. Пътувахме на стоп, спахме на палатка и при местни хора (да живее Couchsurfing!), срещахме се със стари, нови и още по-нови емигранти, движихме се със стадата туристи с раници, които обикалят из страната. Опитахме се за месец (не е достатъчно, идете поне за три) да се докоснем колкото се може повече до природата и културата на страната.
Тасманийския залив - водата даже става и за къпане. Проблемът започва като излезеш на брега, където те чакат пясъчните мухи. Поради липса на толеранс към отровата им през повечето време изглеждахме като болни от неясно каква, но тежка и смъртоносна кожна болест.
Впечатленията ми са силно субективни и не претендират за академична изчерпателност и достоверност - това е моята Нова Зеландия. И тъй като kiwiland е страна за гледане, ще ви я покажем през снимки.
Оукланд е най-големият град. Състои се от около 300 високи бизнес сгради, обградени от километри и километри едноетажни къщи и бунгала. Градовете там са около 3 пъти по-големи от нашите при същото население. Общо взето, изглеждат като ужаса на архитекта - произволно скупчени стъкло и метал и тук там нещо по-красиво от началото на миналия век. Имат много приятни локални центрове в предградията. Там всичко ти е на една крачка и усещането е все едно че си на село.
Огромните пясъчни плажове в по-голямата си част не стават за друго освен за разходка или сърфиране с неопрен. Плажуването в Нова Зеландия не е на голяма почит (особено на южния остров) поради опасното слънце (имат си чудесна озонова дупка над главите), студената вода и вълните. За къпане стават източните брегове на северния остров и централната северна част на южния.
Климатът на двата острова се различава с около 4-5 градуса и няколко литра валежи на квадратен метър. Хванете Полша, направете я остров и ще получите климата на Южния остров - много валежи, постоянни облаци, вятър, приятни летни температури - около 25 градуса максимум и доста мека зима (спрямо континенталните ни стандарти). Насеченият терен на острова позволява с изминаването на 30-ина километра да смениш джунгла с глетчер и постоянни снегове.
Дали заради остатъци от колониалния манталитет, или защото населените места са много отдалечени едно от друго, в Нова Зеландия самоорганизацията и доброволчеството за обществени дейности са много популярни. На доброволни начала е поддържането на чистотата, пожарната, строенето и поддържането на публични места, охраната на реда. На някои места може да се видят табели "Внимание! Полицията ви предупреждава, че сигурността в района се поддържа от местната общност."
Държавата в Нова Зеландия е под постоянен натиск на обществото. Хората като че не се вълнуват много от политика, но живо се интересуват как се управлява страната. Постоянно се предизвикват референдуми, подписки, дискусии с управниците и сякаш цялата система работи. Държавата е принудена да поддържа непрекъсната маркетинг кампания за дейността си, за да не се нагнетява напрежение срещу непопулярните й действия. Иначе основното мрънкане на маса е - плащаме данъци, за да хранят емигрантите, разсипваме си природата, за да обработваме алуминия на Австралия, много нарасна престъпността и младите бягат в чужбина.
Тази снимка е от областта Отаго - далечният юг на Южния остров. Тук все още тюлените се разхождат свободно по плажа и из къмпинга, делфини плуват със сърфистите и се въдят пингвини. Като цяло видяхме доста по-малко животни, отколкото очаквахме - най-често са в защитени територии. Фермерството е довело до масово изсичане на гори и прогонване на местните видове. Домакинът ни на този плаж беше довел министър и организирал движение срещу откриването на кравеферми в района.
Можете да спите в луксозен хотел, мотел, хостел (по-евтино отколкото в Европа), на къмпинг или просто под звездите (въпреки забранителните табели за свободно къмпиране, които са навсякъде). Автостопът върви и бързо попадате на много интересни хора (спират от самотни бабички до богаташи с лимузини), но ако нямате кола, рискувате да пропуснете много красиви места, които са извън обичайния туристически поток. Наемането на кола е евтино и абсолютно лишено от формалности. Проблемът е в карането в насрещното. Почти няма обществен транспорт.
Едно от големите оплаквания на белите е, че си нямат култура и затова скоро маорите ще превземат държавата. Опитват се да компенсират младостта на обществото си с яростно събиране и колекциониране на ретро предмети. По пътищата се движат всякакви антики на 4-ри колела и антикварният бизнес е във възход. Всеки новозеландец се чувства длъжен да поживее малко в Европа и доста от тях не се връщат. Местната културна формула е "ръгби, автогонки, бира". Имат навика да карат подпийнали, но то е разбираемо, когато най-близката кръчма е на 20 километра от дома ти.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
